понеделник, 7 юли 2014 г.
сряда, 4 юни 2014 г.
Благодаря!
Започвам днес с едно благодаря, и се надявам поне до вечерта да продължа.
Много се радвам когато има хора на които нещата се получават "просто" така.
И затова им благодаря!
Много се радвам когато има хора на които нещата се получават "просто" така.
понеделник, 2 юни 2014 г.
Рзово, на точки с пеперуди
Здравейте, обещах си нещо, ама ето че пак се отплеснах!
Набързо направени между тържества и подготовки за такива.
От кутията до тортата.
Дори нямаше 24часа. Май обичам "екшъна", но не като жанр в киното.
Набързо направени между тържества и подготовки за такива.
Дори нямаше 24часа. Май обичам "екшъна", но не като жанр в киното.
вторник, 29 април 2014 г.
Трявна, с най-топли чувства.
Денят се очертаваше студен и мрачен, отруден и дълъг, но времето не беше от значение защото те се бяха нагласили за тръгване.
Събраха се и потеглиха. Клонеше към заник и малките и леки капчици нежно почукваха и се сливаха с тях. Пътят се бе ширнал мокър, кален и лепкав, а те са смееха и гледаха с широко отворените си очи / дистреснатите/ зелените ниви покрай тях, разлистения пролетен Балкан.
Кога пристигнаха, Ралица премиташе и нареждаше миндерите си за тях, ала все нещо малко и убягваше.
Закрачиха по калдаръмените тесни улички и заприничаха през малките прозорчета на дюкянчетата. Стегнаха до Балабановата къща и се подслониха вътре.То не бяха питки, баници, вина и всякаква вкусна храна с която ги нагостиха в тая къща. Много се бяха потрудили за скъпите си гости, а и хоро не липсваше.
И така с лека руменина дали от виното или хорото се прибраха в меките си легла и побързаха да заключат спомените и емоциите си.
Нов ден, утро и птици, които ги събудиха със сладки песни. Започна една суетня, заприиждаха хора от всякъде.
Като наредиха едни красиви и пъстри сергии, отрупани с примамливи джунджурии.
Скупчваше се пред тях мало и голямо и не гледаше само, ами вадеха кесиите и бъркаха все по-надълбоко.
По стар български обичай/ както му е реда/ с питка ги нагостиха любезните домакини, па като започна едно показване, едно надприказване, кой от къде е.
Калфи и Майстори се сляха, голяма седянка направиха и на всеки сладко му ставаше и душата се пълнеше.
Ама и слънцето надничаше през миндерлъка и ги мамеше с топлата си усмивка навън. Кулата с кафето на пясък, шекерджийницата, работилниците и дюкяните се изпълниха с нови, пременени моми и ергени.
Вечерта бързо се спусна над Трявна и всички лека, полека се прибраха много весели и закачливи, хапнаха, пийнаха и се веселиха до зори.
И аз бях там, и аз три дни ядох, пих и се веселих.
И понеже моя личен фотограф го нямаше искам да се извиня за снимките, понеже от години не съм снимала.
Надявам се всички да са се забавлявали поне колкото мен!
Събраха се и потеглиха. Клонеше към заник и малките и леки капчици нежно почукваха и се сливаха с тях. Пътят се бе ширнал мокър, кален и лепкав, а те са смееха и гледаха с широко отворените си очи / дистреснатите/ зелените ниви покрай тях, разлистения пролетен Балкан.
Кога пристигнаха, Ралица премиташе и нареждаше миндерите си за тях, ала все нещо малко и убягваше.
Закрачиха по калдаръмените тесни улички и заприничаха през малките прозорчета на дюкянчетата. Стегнаха до Балабановата къща и се подслониха вътре.То не бяха питки, баници, вина и всякаква вкусна храна с която ги нагостиха в тая къща. Много се бяха потрудили за скъпите си гости, а и хоро не липсваше.
И така с лека руменина дали от виното или хорото се прибраха в меките си легла и побързаха да заключат спомените и емоциите си.
Нов ден, утро и птици, които ги събудиха със сладки песни. Започна една суетня, заприиждаха хора от всякъде.
Като наредиха едни красиви и пъстри сергии, отрупани с примамливи джунджурии.
Скупчваше се пред тях мало и голямо и не гледаше само, ами вадеха кесиите и бъркаха все по-надълбоко.
По стар български обичай/ както му е реда/ с питка ги нагостиха любезните домакини, па като започна едно показване, едно надприказване, кой от къде е.
Калфи и Майстори се сляха, голяма седянка направиха и на всеки сладко му ставаше и душата се пълнеше.
Ама и слънцето надничаше през миндерлъка и ги мамеше с топлата си усмивка навън. Кулата с кафето на пясък, шекерджийницата, работилниците и дюкяните се изпълниха с нови, пременени моми и ергени.
Вечерта бързо се спусна над Трявна и всички лека, полека се прибраха много весели и закачливи, хапнаха, пийнаха и се веселиха до зори.
И аз бях там, и аз три дни ядох, пих и се веселих.
И понеже моя личен фотограф го нямаше искам да се извиня за снимките, понеже от години не съм снимала.
Надявам се всички да са се забавлявали поне колкото мен!
Абонамент за:
Публикации (Atom)